Toggle menu


Main contents

аз + ти и едно наум

Схватката на прехапаните устни.

Времето изтича между ръцете ни и предстои.
Пръстите са свити в юмрук. Всеки пръст в отделен юмрук.
Слънцето узрява, сякаш е естествено слънцата на дните да натежават
 и ти да започваш и свършваш с нея.
И виждам името ти написано с най-главната й буква,
 и виждам трева от нахапани череши, по която вървя,
 а по клоните, трева вместо листа.
И на сърцето ми пониква коса. Дълга.
Сплитам я на плитки.Колко още?
ТЯгостно
…осироТЯвам

This entry was posted on Saturday, August 26th, 2006 at 0:40 and is filed under молив. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>