Toggle menu


Main contents

Една е на Оле

Мислите ми горят не с мъжа, до когото заспивам. Горят.

Оле се усмихна веднъж. Времето утихна, аз утихнах, тревогата смело настъпи, претърпя ме. Лека съм. Нямам мисрис, нямам вкус, плъзгам се, претъркулвам се и се изпарявам, капка по капка. Оле рисува кръгове във въздуха, пази равновесие с очи, държи на разстояние онова, което предстои и се случва.

Няма прав път към тази усмивка. Пронизително кратка, красива. Мислите препускат. Не си спомням къде се сливат молекулите, кога полита атомът, как вълната ме настига…кога съм се опомнила, какво е било преди. Тръгвам тук и сега, напускам черупката и съм начало. Благодарна съм.

Сърцето в мен, не спира да копнее, да се променя, да ме води в ръцете на непознати. Не е нужен натиск да огъне материята, никакъв натиск дори. Съвсем доброволно и тихо. Отпускам рьце и се случва.

Има необратими усмивки. Една е на Оле.

This entry was posted on Thursday, February 2nd, 2012 at 11:43 and is filed under молив. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>