Toggle menu


Main contents

преписано

Прекрачих прага ти…

много пъти го прекрачвах.

стоях над него разкрачена…

дълго време

после се изправях, но погледът ми все се стрелкаше

към нещо паднало,…. надолу

Колко е възможно да е дълбоко?

Впримичих те, оседлах те

и се впрегнах на всяка от думите ти…

и в неизречените, и в неизмислените още

После пак прекрачих прага ти…

от долната страна,

с разкрачени нагоре крака

вървях към теб

мислех – ще дойдеш с умората

Умората не ме умори после пак да прекрача прага ти.

Да вляза в теб, както ти в мен, всеки път

да се изправя пред стълбище

да гледам нагоре…

а там вместо стъпала… праг след праг

до небесата

This entry was posted on Thursday, April 1st, 2010 at 14:37 and is filed under молив. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>