Передаем сведения об реки Дуная в сантиметров

Няколко облака, накъсани на парчета и хвърлени нехайно в небето над мен. Я кажи ми облаче ли бяло, ти виждало ли си го този деятел? И изобщо, отгде идеш, где си ми летяло. Не ти ли омръзва това небесно плуване. Не ти ли се иска да се гмурнеш, да видиш отблизо. Остави я тази службичка при твореца, мокро мое! Знаеш ли, че щом ти заплачеш, тук долу милиони те следват.

Осанна!

Притъмнява, сърцата се сгъват, главите се навеждат, гърбовете се обръщат, очите се присвиват, устните се заключват, пръстите се пускат, дните си отиват един от друг, крачката секва, пътят се препъва в своите собствени камъни и неволята не учи!!!

Бяло, такова!

Докога тази купеста облачност, докога с тези кратки превалявания. Слизай долу! Ще гърмим, ще трещим, ще се леем! От онова голямото заедно. Ще покачваме нива на реки, ще мокрим до кости, ще се промъкваме през глутници от дрехи, ще ускоряваме сърца миокардно до апокалиптично избухване. Ще намалим амплитудата между човеците. Ще ни бива и ще ни бъде.

Сливай се със сянката, не хвърляй безразборно, осенявай осеменявайки. И си вземи капките. Тук много чаши плачат да бъдат преляти.

This entry was posted on Saturday, November 1st, 2008 at 21:18 and is filed under молив. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.