Toggle menu


Main contents

Contact

Дланта ти върху студения прозорец топли пейзажа по човешки. Бавиш ме!
Искам да тръгна. Около очите ти гневно падат кичури напрежение. Не го мога…
Изправен пред мен. Красив. Свободен.
Искам те.
Мебелите се отдръпват засрамени. Бавиш ме! Подът омеква. Коленете се огьват. Рьцете сплетени на плитка увисват на врата ми. Лакираните изрязани нокти дращят по масата.
Само да си посмял!!!
Сега!
Лесен си. Мога те. Обичам това нямо лице, което се опитва да ми разкаже. Тежките ти длани вьрху лицето си. Една тиха целувка по челото изтрива отпечатаното петолиние.

трябваше да изпратят поет.

This entry was posted on Friday, August 1st, 2008 at 16:18 and is filed under молив. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>