Toggle menu


Main contents

graffiti

пише "дъга", черно на бяло.

Моливът ме хвана за ръка и хайде на разходка извън пътя.

От коловоз на коловоз, всичко по реда си.
През точка А до точка Б, съвсем последователно към Я.
И дори автобиографично.
Първата острилка – музата на дните му. 
И после колко било тъпо,
като се изхабила.
И сетне гумата. От нея нищо не помни. Било е хубаво.
Извадили го от архива с тези ми ти въпроси.
Трябвало да обърне нова страница, да скъса с узуса,
да напише сам некролога си в речника,
за да го вместят в червената книга с обектите.
Но не би.
Дезертирал, пикал им на заслугите и паднал ниско и
слава Богу на дъното на чантата ми.

This entry was posted on Wednesday, November 21st, 2007 at 0:51 and is filed under молив. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>