April 1st, 2010
– ‘Добрият, лошият и …’- как беше, бе копеле?
Из ‘Софийските потайности’
Белезници.
За всеки от героите по една халка на безимения пръст.
Орбита на битието. Ще бъде измълчано цялото насъбрало се помежду им мълчание.
На пода лежи чиния. Цяла. Надпис – Не на клишето!
Омиротворителните, невръстни сили настъпват бързо.
Окупацията неизбежна.
Паркетът пращи от живот. Босите петички туптят, [...]
Posted in молив | No Comments »
April 1st, 2010
иска да е мрачно, ами нека
две очички до мен на възглавницата
Оле, затвори!
котето се разхожда по гърба ми
една много кратка разходка
дамата с котенцето се събуди
Posted in молив | No Comments »
April 1st, 2010
Прекрачих прага ти…
много пъти го прекрачвах.
стоях над него разкрачена…
дълго време
после се изправях, но погледът ми все се стрелкаше
към нещо паднало,…. надолу
Колко е възможно да е дълбоко?
Впримичих те, оседлах те
и се впрегнах на всяка от думите ти…
и в неизречените, и в неизмислените още
После пак прекрачих прага ти…
от долната страна,
с разкрачени нагоре крака
вървях към теб
мислех – ще [...]
Posted in молив | No Comments »
April 1st, 2010
…и Лори знам, че тази гозба не ще засити глада на сърцето ти.
И знам, прекрасна моя,
че тази щипка сол е лютива отвътре.
И знам, че нощем жадни са нозете ти,
но пътят между две бедра е кратък.
И ножът се впива в хляба сам.
Но аз ще приготвя тази храна за теб.
[...]
Posted in молив | No Comments »
April 1st, 2010
Листът ми белият
буквите прогони
пронат на чаршаф
в не твоите покои
По листа ми белия
капало мастило
с моите очи
зад твоето ветрило
Листьт ми белият
сгьнат във бутилка
от писмо на плик
и за принц бе жилка
Листьт ми белият
приспивателните знаци
точка между нас
след безброй мераци
Posted in молив | No Comments »
April 1st, 2010
По седмия велик четвъртък
Спас не ще да си остави магарето в калта, че трябва да ходи пеша, па и магарето на пътя не го е оставяло. Като ли не стига, че затъна до ушите в борчове, че сега и таз яма. Неволята учи, не учи, тука помощ ще трябва, ама като е делник…кой ще ти [...]
Posted in молив | No Comments »
November 30th, 2009
Когато Лена се обърне и открие дъвките в чантата си ще ме пребият. Люлката се залюлява.
- Нани на! Не искам потекло и върволица след себе си. Нека съм последен на опашката и друг те направи майка.
Отпускам устни върху нейните. Пясък навред около нас. Есен. Закотвени сме един срещу друг, погледите ни едва успяват да се [...]
Posted in молив | No Comments »
November 1st, 2008
Няколко облака, накъсани на парчета и хвърлени нехайно в небето над мен. Я кажи ми облаче ли бяло, ти виждало ли си го този деятел? И изобщо, отгде идеш, где си ми летяло. Не ти ли омръзва това небесно плуване. Не ти ли се иска да се гмурнеш, да видиш отблизо. Остави я тази службичка [...]
Posted in молив | 5 Comments »
August 15th, 2008
Пуфф…откога не бях сънувала. Тази сутрин отварям очи благодарно. Блажено.
Пич до пича мила моя майно льо, поклонете се благородници! Сън ли е това да нямаш време да се сьбудиш от живот! Изнизвам се бързо нецелуната, скачам в чорапите, после в обувките, после на колелото, после в метрото, после на място, че си нямам въженце за [...]
Posted in молив | No Comments »
August 1st, 2008
Дланта ти върху студения прозорец топли пейзажа по човешки. Бавиш ме!
Искам да тръгна. Около очите ти гневно падат кичури напрежение. Не го мога…
Изправен пред мен. Красив. Свободен.
Искам те.
Мебелите се отдръпват засрамени. Бавиш ме! Подът омеква. Коленете се огьват. Рьцете сплетени на плитка увисват на врата ми. Лакираните изрязани нокти дращят по масата.
Само да си посмял!!!
Сега!
Лесен [...]
Posted in молив | No Comments »
July 25th, 2008
The court brought in a verdict of guilty
http://tataf.blogspot.com/2008/06/blog-post_19.html
светът, който описвам, защото е мой, не е абсолютен.
в началото може и да е било словото, не знам.
аз:
спирам ръката във въздуха преди удар, езикът ми се глътва сам.
не опитвам да променям наоколо.
преставам да говоря наизуст.
моите тринки, но добринки от онзи A-свят:
на татуирания с гънки мозък на всеки [...]
Posted in молив | No Comments »
July 15th, 2008
Петър плет плете,
през три пръта преплита.
Петър го не ще,
но плетът се вдига.
Петър плет плете,
баба му терлици.
Петър на криле,
Дедал с вощеници.
Петър се опле,
женска бе иглата,
три пъти прокле
с възел на устата.
Петър пази плет,
порта въз небото,
Петър е Свети,
подир опелото.
Posted in молив | No Comments »
September 22nd, 2007
Туп-туп, туп-туп, туп…туп, туп… …туп,… … … труп.
Posted in молив | No Comments »
September 22nd, 2007
ти не си два пъти онова "ма"
как да кажа само колко те обичам
Posted in молив | No Comments »
August 11th, 2007
‘Беше хитър, може и Петър да е бил…’
Posted in молив | No Comments »
August 2nd, 2007
Две протегнати, дето трият сълзите. Що е то?
чистачки
Posted in молив | No Comments »
July 30th, 2007
часовникът има две стрелки:
обича ме
не ме обича
Posted in молив | No Comments »
April 16th, 2006
О, времена… о, нрави
…той ми се понрави.
Posted in молив | No Comments »